Пълен текст:

Въвеждането на професионалния мениджмънт в здравеопазването е неотменимо условие за успеха на здравната реформа. Това изисква да имаме правилно разбиране и отношение към същността на самото понятие мениджмънт.

Мениджмънтът има значително по-широк обхват от своето чисто технологично съдържание. Погледнат философски, мениджмънтът е воля за живот, воля за победа в променящия се свят. Нашите здравни мениджъри имат нужда от такава воля повече от всякога.
Две са днес ключовите думи в здравния мениджмънт. Първата е промяна. Промяна не само в структурата и начините на финансиране, но и в подходите, в дейността, в стила на мислене на здравните мениджъри. А това означава нова управленска компетентност.
Втората ключова дума е ефективност. Нужен е постоянен мониторинг на съотношението “полза-резултати”. Ефективният мениджър е не просто добрият човек, предпочитан от подчинените се. Това е човекът, който умее да увеличава ползата от здравните услуги при относително ограничените ресурси. Логиката на ефективността в здравеопазването е доста специфична и различна от тази в промишлеността, например. В здравеопазването новите технологии по принцип водят не до ограничаването на работната ръка, а обратното - изискват нов специализиран персонал. В здравеопазването витална роля играят приоритетите. Така в случай, че здравният мениджър не е решил основните приоритетни проблеми (превенция, ваксини, първична здравна помощ) оправдано ли ще бъде да изразходва ресурси за скъпа апаратура?

Нужно е да преместим акцентите, да бъдем реалисти и да изхождаме от възможностите, с които разполагаме. С други думи, не можем да се стремим към абстрактно увеличаване на ползата, ако това е за сметка на силно оскъпяване и неконкурентност на здравните услуги. Днес подобна тенденция можем да видим в болниците, които практически се изпразват от тяхното основно съдържание - да дават достъпни качествени услуги за най-масовите заболявания.

Очевидно новите отговорности на здравния мениджмънт ще ни поставят пред нови предизвикателства, от които най-главното е оползотворяването на съществуващите ресурси с възможен максимален ефект. Новата организационна култура ще се превърне във водещ атрибут на здравната система в нейната цялост и заедно с това в критерий за прогреса на здравната реформа.