Пълен текст

Всеизвестно е, че за медицината са необходими много пари. Според мен е крайно време да се разбере, че медицината не се прави само с много пари. Изключително важен момент за нашите условия е усвояването на модерните организационни технологии. Проблемите ни не са само в липсата на много пари, а в дефицита на мениджърска култура. Необходимо е да съчетаем реформата на здравеопазването като система с реформа на медицинското образование, насочена към адекватна подготовка на нова генерация медици.

При това е необходимо двуединно решение на проблема: от една страна, логиката на медицинската наука да стане логика на обучението по медицина, от друга страна - да се намерят подходящите форми за съчетаване логиката на медика с логиката на икономиста. Защото, логиката на медика е логика на резултата, а логиката на икономиста е логика на целесъобразно и рационално използване на ресурсите.
И тук отново бих искал да се върна на мисълта, че основното в едно здравеопазване са човешките ресурси. Добрите лекари, добрите медицински сестри и добрата организация правят добрата медицина. Болезнеността на извършващата се здравна реформа се изразява и в липсата на подготовка да се посрещнат нейните предизвикателства.

Безусловно, здравният мениджмънт ще помогне за разгръщане на предприемачески дух в медицинското съсловие, но наред с това отговорностите ще се увеличат. Не случайно напоследък толкова много се говори за правата на пациента. В крайна сметка всички решения в здравеопазването са етични решения, а най-трудно е да се вземат етични решения в период на икономически затруднения. Очевидно, реформата в здравеопазването има не само икономически параметри, но и морални измерения. Тук не става дума за формирането на служители или технократи, а за здравни професионалисти, които са способни да разсъждават в областта на общественото здравеопазване или в която и да е здравна област. Ето защо изучаването на медицинската етика, социологията на здравеопазването и други подобни науки е повече от необходимо.

Необходимо е да решим следното: да съчетаем обичта към парите с уважението към автономната личност на пациента. Тук не поставям акцента върху проблема за социалната мисия на медика, нито за вечните неща, като любовта и състраданието. По-скоро, насочвам вниманието към обективната потребност да обучим и формираме такава генерация от медици, които да могат да материализират своите умения, за да живеят по-достойно и в същото време да уважават личността на пациента, да съблюдават правата на пациента, да се придържат към принципите на автономния модел на взаимоотношения.
Според мен, ключов момент в мениджмънта на промяната е формирането на нова организационна култура. Тук бих си позволил да препоръчам следните подходи за преодоляване на негативните страни на промяната:

1. По-широко участие на групи от здравни професионалисти и групи от населението в моделирането и в реализацията на реформата.
2. Обучение на много по-широка основа чрез мобилизация на академичния и творческия интелектуален потенциал на практиката.
3. Постепенност в реализацията чрез решаване на приоритети. Например - въвеждане на система за първични здравни грижи, удовлетворяване на масовите здравни потребности и т. н.
4. Умело използване на външни фактори на промяната (например - консултанти, експерти и други).
5. Разширяване и увеличаване броят на съюзниците, инициаторите и реализаторите на новия стил, новия подход, новия начин на мислене.

Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн - Декан на Факултет "Обществено здраве" при Медицинския университет - София.