Пълен текст

Въведение
Европейските стандарти за духовни грижи в здравеопазването е колективен документ, който отразява същността на дейността по грижите в областта на здравеопазването за групите вярващи в Европа. Смисълът на тези стандарти е да бъдат отправна точка и ръководство за всички вероизповедания и техните разновидности при осъществяването на духовни грижи в областта на здравеопазването. Званието на лицето, което предлага духовни грижи, е различно при отделните вероизповедания и техните разновидности, различните традиции и народи. В Европейските стандарти за духовни грижи в здравеопазването термините chaplain (свещеник) и pastoral care (духовни грижи) се разглеждат като общоприети термини, без обаче да са ограничителни и задължителни.
Този документ е резултат от съвместната работа на участниците в Седмата Консултация на Европейската мрежа за духовни грижи в здравеопазването, състояла се в Турку, Финландия, в която участваха 40 представители на църкви и организации от 21 европейски страни. Документът се основава на опита от различните традиции, представени и обединени в стандарти за духовни грижи в здравеопазването, валидни за Европа и извън нея.

1. Духовни грижи в здравеопазването
Свещениците (духовниците, духовенството) изпълняват своята дейност в различни области на здравеопазването, като удовлетворяват екзистенциалните, духовните и религиозните потребности на тези, които страдат, и на онези, които се грижат за тях, като се основават на персоналните религиозни (верски), културални и обществени ресурси.

2. Организация и развитие на духовните служби
1. Духовните служби в здравеопазването са организирани по специфичен начин в отделните европейски страни. Те се формират на основата на:
· Управлението на религиозните групи и вероизповедания.
· Функционирането на институциите в здравеопазването.
· Разпоредбите на държавното здравеопазване и политика.
· Дейността на асоциациите на духовниците в здравеопазването.
2. Болничните духовни служби се изпълняват от свещеници и светски лица, които имат професионална подготовка в областта на духовните грижи. Те са упълномощени от тяхната верска общност (по вероизповедание) и признати от здравната система.
3. Духовните служби функционират като част от мултидисциплинарния тим.

3. Област на действие на духовните служби
Духовниците са в служба на пациентите и техния антураж - членовете на техните семейства, други роднини и близки, посетителите и персонала на болницата, като:
1. Провъзгласяват и защитават безграничната ценност и достойнство на всяка човешка личност.
2. Напомнят за екзистенциалните и духовните измерения на страданието, болестта и смъртта.
3. Напомнят за лечебната, поддържащата, напътстващата и помиряващата сила на религиозната вяра.
4. Стремят се да разяснят и покажат, че духовните потребности на хората от различните религиозни или културални общности са удовлетворени, когато се гарантира респект и уважение към вярванията на всеки отделен човек.
5. Опитват се да предпазят пациентите от нежелани духовни вмешателства и мисионерство.
6. Осигуряват поддържащи духовни грижи чрез емпатично изслушване и показване на разбиране по отношение проблемите на всеки отделен човек, особено на лицата в състояние на дистрес.
7. Изпълняват религиозни богослужения, ритуали и тайнства, в съответствие със собствените религиозни традиции.
8. Работят като членове на интердисциплинарния тим в конкретната институционална форма на здравната система.
9. Разработват и участват в изпълнението на образователни програми за здравните професионалисти.
10. Действат като посредници, помирители и осигуряват защита на лицата, които имат потребност “здравната система да чуе техния глас”.
11. Подкрепят и участват в изпълнението на изследователски проекти за духовни грижи.
12. Разработват система за оценка и подобряване ефективността на духовните грижи.
13. Съдействат за осведомяване на обществото относно потребностите и исканията както на хората, които страдат, така и на тези, които се грижат за тях и на цялата здравна система.

4. Богословски, духовни и етични въпроси
Свещениците опосредстват решаването на богословски, духовни и етични въпроси, като се включват в програми и дискусии по:
· Теологични и духовни проблеми.
· Духовни/екзистенциални потребности и ценности.
· Етични (вкл. биомедицински) проблеми.
· Усъвършенстване на духовните грижи в здравеопазването.

5. Обучение, формиране и ръководство
Работещите като духовници получават професионална подготовка на ниво, съответстващо на тяхната служба. Този процес включва:
· Богословско и духовно обучение и практика.
· Осведоменост за здравните проблеми.
· Практическо/клинично ръководство.
· Духовно ръководство.

---