Ако
разгледаме здравната реформа не само като организационен процес,
като пореден административно-законов акт, а като един културен феномен,
то веднага възниква въпросът “Каква култура е необходима на здравната
реформа?” Културата не само в нейния чисто aнтропoлого-културологичен смисъл, а като проява на медицинската
социална културология – защото едва ли можем да си представим днес друг
обществен феномен с такова всеобщо значение!
В
този смисъл считам самата проблематика на този workshop,
в който студентите на НБУ в новата специалност “Компютърни системи и
технологии в медицината” и поканените експерти и преподаватели от няколко
области дискутират, за много интересна, интердисциплинарно насочена
и полезна академична инициатива.
В
голяма област на здравеопазването термините “професионализъм”, “професионална
медицинска компетентност” се използват най-често абстрактно и с тяхната
абстрактност като че ли се изчерпват изискванията за хората, поемащи
отговорност за твърде сложния процес на промяна в здравната система
(а това са т.нар. “здравни политици - идеолози на схемата”, и здравните
мениджъри).
Практиката
в други страни, но особено у нас, доказва, че специален риск за здравната
реформа носи феноменът медикрация (абсолютният монопол на лекарите
в управлението на здравеопазването). Медикрацията се подхранва от илюзията,
че чисто медицинската (клинична) компетентност е гаранция за ефективно
управление на здравната система. А в света тук участват много широк
кръг професионалисти – особено по медицинска информатика, медицинска
кибернетика и приложение на компютърните системи и технологии в специализираната
област.
Наложен
е нов стил на мислене, регулация и вземане на решения – нова култура
на управление, базирана на традиции, практика, привързаност към
организацията и нови критерии за професионализъм на хората с
управленски функции в здравеопазването.
Като
такъв модерен критерий аз виждам и киберкултурата на тези
експерти, в която да се влага не само съдържанието на термина “кибернетика”
– като наука за управление, но и представката КИБЕР – т.е. качеството
да произвеждаш отношения и продукти в киберсреда – в диалог с компютри
и в интернет общества. Такъв е новият стил на управленска култура
на модерното здравеопазване!
Разбира
се, съществуват и други аспекти – съставни елементи на управленската
култура в здравеопазването – медицинската етика и морал, социално-психологическа
култура, култура на работа в екип и Хипократова клетва, които ясно
могат да маркират зоните на “модерния” и дори “постмодерен” експерт.
По
мое мнение киберкултурата има сърцевинно значение за управленската култура
в здравеопазването, тъй като дава знания, ценности и умения за регулиране
на противоречивите процеси в здравната система чрез прилагане на новите
информационни и компютърни технологии. Без използването на подобни
технологии преодоляването на хаоса (неопределеността) в здравеопазването
е невъзможно, дори и поради отпадането или минимизацията на субективността
в управлението. В днешния свят инфрмацията е най-скъпата суровина, а
особено информацията за здравето следва да бъде употребявана по най-добрия
възможен начин в интерес на човешкото здраве и живот.
Затова
киберкултурата (кибернетичният подход) в здравеопазването след
един продължителен период на подчиняване, незнание и игнориране по ненаучни
причини следва да преживее с пълна сила своя нов ренесанс и да
стане реален фактор в управлението на здравната система и сложните процеси
на нейната организационна промяна.
Обучаването
на такива специалисти е перспективна цел за академичните звена и у нас.
В тази посока аз виждам насочени усилията на новите Програми “Компютърни
системи и технологии в медицината” и “Стратегии и мениджмънт на здравното
осигуряване”, които НБУ ефективно предлага на своите възпитаници.
Чрез
подобни иновационни форми на обучение, какъвто е този workshop, студентите ще се научат не само да изследват, събират и заучават необходимата
им професионална информация, но и да придобият новите качества
на комуникатори, както и готовност за широко партньорство и екипна дейност
с други професионалисти.
На посочените основания
приветствам положения труд и усилия да се съберат и да контактуват
за размяна на информация толкова интердисциплинарни експерти, студенти
и докторанти в благотворната академична среда на НБУ.
Адрес
за кореспонденция: проф. д-р Веселин Борисов, дмн – заместник декан, ръководител
на Катедра “Здравен мениджмънт”, Факултет “Обществено здраве”, Медицински
университет-София, 1227 София, ул. “Бяло море” № 8, IV етаж, Деканат.